3.08.2008 г., 11:09

Искреността и щастието са основа!

1.2K 0 31
 

Изменчива е нашата Душа!

Страдание... или пък от липса на такова

/ крещи дълбоко в нашите недра /

Искреността и щастието са основа!

 

 

Копнежен стих или пък песен за Любов!

Прекрасна е онази лична жажда

за светлина, за обич, благослов

и  за добро. Светът затуй се ражда!

 

 

Една след друга се забиват и стрели,

покълнали от мрачната ни бездна.

Те целят се във уморените очи-

без жал сърцата ни обстрелват.

 

Кому е нужно, за какво, защо,

когато сам светът е в плен на хаоса?

Да бъдем на Земята си деца

без тайничко въпрос да ни жигосва:

 

 

Една ли е за всеки Съвестта,

или във някого успешно се клонира?

Дали когато го прегазят, го боли

или в болката си голи нерви скрива?

 

 

Не може! - всеки ще извика,

когато наранен е и се чувства сам.

Да съхраним, а не да целиме сърцата си,

защото заедно с душите ни са храм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искреността и щастието са основа!
    ------------------
    Петинка!
  • Прекрасна е онази лична жажда
    за светлина, за обич, благослов
    и за добро. Светът затуй се ражда!...

    Добра душа имаш, Петинка, затова и стиховете ти носят това послание!
    С много обич!!!
  • Всеки път зареждаш мъдростта ми по невероятен начин!Обичам те и те прегръщам!
  • Страхотно е!
  • Силни и истински са посланията ти!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...