Искреността и щастието са основа!
Изменчива е нашата Душа!
Страдание... или пък от липса на такова
/ крещи дълбоко в нашите недра /
Искреността и щастието са основа!
Копнежен стих или пък песен за Любов!
Прекрасна е онази лична жажда
за светлина, за обич, благослов
и за добро. Светът затуй се ражда!
Една след друга се забиват и стрели,
покълнали от мрачната ни бездна.
Те целят се във уморените очи-
без жал сърцата ни обстрелват.
Кому е нужно, за какво, защо,
когато сам светът е в плен на хаоса?
Да бъдем на Земята си деца
без тайничко въпрос да ни жигосва:
Една ли е за всеки Съвестта,
или във някого успешно се клонира?
Дали когато го прегазят, го боли
или в болката си голи нерви скрива?
Не може! - всеки ще извика,
когато наранен е и се чувства сам.
Да съхраним, а не да целиме сърцата си,
защото заедно с душите ни са храм.
© Петя Кръстева All rights reserved.
