Затварям очи, а пак си в мислите ми
сърцето силно тупти, завинаги остани
жената в моите мечти, която ме заплени
с теб прехвърчат искри, и те са невидими
забиват се и стрели но там въобще не боли
приятно чувство ме изпълва и по мене пълзи
от радост бликат сълзи – смеха леда ще стопи
ти драсна с кибритена клечка по мене и огън запали
накара кръвта ми да кипи ти в нея пожара подпали
с тъй силен пламък гори не можеш го угаси
звездите в моите очи блестят и в твоите нали
О миг поспри искам да кажа и да щракна със пръсти ...