Искри в тавана
Звездите тази нощ
потънали в мъгла са...
Отчаяни очи търсят светлината
ръце самотни търсят любовта!
А смисът човешки ти напомня...
за обич и за добрина.
А нощите, тез същите от който
сърцето ти потръпва.
Помниш ли, как в мрака
на ноща... звезди броеше
от печката, таз същата
която сгряваше ноща.
Тъмна нощ звезди
който в нощтният таван
искри разпръскват.
Самотен си... но Бог е с нам.
Какво му трябва на човека.
Отново нощ, мъгла и още нещо.
Усмивка може би на човек любим?
Заспивай каза ми съдбата...
Отново нощ искрите светят
сърцето тъне в самота...
Но светлината от пердето
вдъхва вяра за любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
