Звездите тази нощ 

потънали в мъгла са...

Отчаяни очи търсят светлината

ръце самотни търсят любовта!

А смисът човешки ти напомня...

за обич и за добрина.

А нощите, тез същите от който

сърцето ти потръпва.

Помниш ли, как в мрака 

на ноща... звезди броеше

от печката, таз същата

която сгряваше ноща.

Тъмна нощ звезди 

който в нощтният таван

искри разпръскват.

Самотен си... но Бог е с нам.

Какво му трябва на човека.

Отново нощ, мъгла и още нещо.

Усмивка може би на човек любим?

Заспивай каза ми съдбата...

Отново нощ искрите светят

сърцето тъне в самота...

Но светлината от пердето

вдъхва вяра за любовта.