Sevgimizi (Лора)
30 920
8.02.2014 г., 19:43 ч.

Искряща надежда 

  Поезия » Любовна
604 0 7

             Искряща надежда

 

    Знам, знам, става ти студено...

    Знам, плашеш се да не би всичко да е променено...

    Не можеш просто с одеяло вълнено да се завиеш,

    пред камината гореща да се свиеш

    и един чай да изпиеш.

    Отвътре измръзваш, от студа

    леден целият потръпваш...

    Така да се стоплиш няма да успееш...

    Аз знам, ти за прегръдка копнееш.

    Но мили мой, не бой се!

    Ти си дивата безкрайност,

    с вятъра се вееш,

    ти си птичка нежна,

    във въздуха се рееш...

    Ти си душа, постоянно

    сам си пееш...

    Аз знам ти колко смел си,

    не спираш да живееш!

    Знам как в ъгъла спасителен се свиваш,

    Знам там колко сълзи проливаш...

    Ти детенце си невинно, сладко,

    но понякога се плашиш и мълчиш,

    а отвътре така искаш да крещиш...

    Но ти си момченце авантюристично,

    първично, своенравно...

    Знай - няма на тебе друго

    същество равно!

    Ти само за любов и топлина мечтаеш!

    Ти, мили мой, моята душа така гадаеш!

    Ти мен така познаваш,

    ти така всяка болка в мен заличаваш!

    Ти с тези твой очички от добрата искрящи,

    ти с тези ръце - бунт - крещящи...

    Ти с тази усмивка единствена,

    сърцето ми грабваща в танц луд...

    Само тя може да разтопи и

    заличи всеки студ!

    След теб вече не помня какво

    беше леда кротуващ...

    Ти - горещ огън бошуващ...

    Ти - млад поет насред света лудуващ...

    Неизчерпваща се магия си ти, любими,

    никой не може да пише като твоите рими!

    Приказка си ти омайна,

    една лудост щастлива,

    безкрайна!

    По теб скреж не може да полепне,

    по-скоро с лава той ще се слепне...!!!

    Ти си моята птичка летяща!

    Ти си моята мечта,

    в главата ми ехтяща!

    Знай, мили, аз сега теб прегръщам!

    Знай, всъщност сега собствения

    си страх преобръщам!

    Знай, ти по клоните високи се катериш

    и точно там красотата ще намериш!

    Там отвисоко е прекрасно,

    вижда се този свят така ясно!

    Ти мили, моя надежда, мой спасител,

    мой създател и пленител...

    Аз сега душата ти прегръщам,

    за теб идвам и назад никога не се обръщам!

 

 

  

 

   

   

 

© Лора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отново ме зарадва толкова много!Благодаря ти!!Ценя мнението ти и коментарите ти!Много се радвам, че си прочела повече от едно мое произведение и, че изразяваш мнението си за тях!За мен е много важно!Благодаря ти!!
  • "Там отвисоко е прекрасно,
    вижда се този свят така ясно!
    Ти мили, моя надежда, мой спасител,
    мой създател и пленител...
    Аз сега душата ти прегръщам,
    за теб идвам и назад никога не се обръщам!"
    ----------------------------------------------------------
    Много красиво, много влюбено звучи,
    пожелавам щастливо сбъднати мечти!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Да, много си прав!Чувствата в мен наистина преливат!Обичам неземно силно!!Само дето аз съм малко прекаленооо чувствителна и нестабилна и това понякога вреди, но повярвай ми за този човек всичко си заслужава!Много ти благодаря за коментара!
  • Ейй страшно многооо ТИ БЛАГОДАРЯ!!!!!Нямаш представа колко много ме зарадва с този наистина прекрасен коментар!!!Страхотна си!!! Многооо многооо ТИ БЛАГОДАРЯ!!!!Много ме зарадва!!!
  • Много и различни емоции-цяла вселена!А се обобщават от една дума-ЛЮБОВ...Много вълнуващо!Поздравчета!
  • Много много ТИ БЛАГОДАРЯ за прекрасния коментар!!Много ме зарадва!!!Благодаря!!!!
  • Ах,тази всеотдайна любов!
Предложения
: ??:??