Искряща надежда
Знам, знам, става ти студено...
Знам, плашеш се да не би всичко да е променено...
Не можеш просто с одеяло вълнено да се завиеш,
пред камината гореща да се свиеш
и един чай да изпиеш.
Отвътре измръзваш, от студа
леден целият потръпваш...
Така да се стоплиш няма да успееш...
Аз знам, ти за прегръдка копнееш.
Но мили мой, не бой се!
Ти си дивата безкрайност, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up