Там, някъде във тихите места
на прелестната Стара планина
постелята са пищните балкани,
скали огромни като великани.
Над Искъра надвиснали красиво
към слънцето поглеждат мълчаливо.
Там, в ниското реката криволичи
и чувам само пеещите птици.
Над мен небето със завивка топла
обгръща ме със синьото, понякога и с облак.
Красиво е и сливам се с това небе.
Величествено си е Искърското дефиле.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени