Там, някъде във тихите места
на прелестната Стара планина
постелята са пищните балкани,
скали огромни като великани.
Над Искъра надвиснали красиво
към слънцето поглеждат мълчаливо.
Там, в ниското реката криволичи
и чувам само пеещите птици.
Над мен небето със завивка топла
обгръща ме със синьото, понякога и с облак.
Красиво е и сливам се с това небе.
Величествено си е Искърското дефиле.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
