Там, някъде във тихите места
на прелестната Стара планина
постелята са пищните балкани,
скали огромни като великани.
Над Искъра надвиснали красиво
към слънцето поглеждат мълчаливо.
Там, в ниското реката криволичи
и чувам само пеещите птици.
Над мен небето със завивка топла
обгръща ме със синьото, понякога и с облак.
Красиво е и сливам се с това небе.
Величествено си е Искърското дефиле.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
