25.06.2025 г., 7:24

Истина

178 0 0

От истината често ни боли,
пропуква се доверие и крепост.
Забиват се безмилостно стрели
и мисълта се бори с труден ребус.

 

Не можем да приемем дързостта
в очите ни друг порив да отвори
и в погледа отсрещен смелостта,
душата ни да върне сред простори.

 

От истината често ни тежи,
бушува безпощаден ураган.
Безсилие ръцете ни държи
и поглед, в точка нейде прикован.

 

От истината може да боли,
но призивът й ражда нов живот.
Тя съвестта ни бистра все държи
и път е към неземен девствен брод.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...