25 jun 2025, 7:24

Истина

  Poesía
183 0 0

От истината често ни боли,
пропуква се доверие и крепост.
Забиват се безмилостно стрели
и мисълта се бори с труден ребус.

 

Не можем да приемем дързостта
в очите ни друг порив да отвори
и в погледа отсрещен смелостта,
душата ни да върне сред простори.

 

От истината често ни тежи,
бушува безпощаден ураган.
Безсилие ръцете ни държи
и поглед, в точка нейде прикован.

 

От истината може да боли,
но призивът й ражда нов живот.
Тя съвестта ни бистра все държи
и път е към неземен девствен брод.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...