1.10.2023 г., 8:07

Истината и морето

853 1 0

Всеки има своето море,

със спомени от радости и болки.

Всеки при него ще се спре.

Пред вълните не важат нито маски, нито стойки!...

 

Пред морето си прозрачен, незначим,

всичко вижда се пред сините вълни!

Пред мощта му твойта "личност" изчезва яко дим,

нали?!

 

Сред вълните няма лукс и положение,

тук си някаква прашинка!

Така е за твое съжаление,

не струваш повече и от стотинка!

 

И само ако си добър, човечен,

ще бъдеш помнен, ще останеш вечен,

то ще помни твоята душа,

и ще разказва на света, вълна подир вълна!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...