4.11.2018 г., 12:21 ч.

Истината за жената 

  Поезия
525 1 3

Не е въпрос за самотата,
защото никой няма, ако си във празна стая,
с годините привикваш да познаваш,
какво от всичко струва си да помниш ..

Не е въпрос за всички хора,
човешкото е силно надценено
защото днес живота е превърнат във натдаване
в един пазар на пясъчните замъци.

Така че, няма нищо да загубя,
и няма нищо утре да спечеля
защото всичко е като мъглата сутрин
която стели се, и пак прониква в тебе.

Единствено е мисълта, да срещна тебе,
на края на едно поле преди безкрая
и там морето да говори приглушено
когато ме държиш и ме притискаш здраво.

Когато знаем че сме ние двама 
защото никой няма, ако си във празна стая,
и твоето присъствие да ме създава,
и твоите очи да са врата към бога. 

© Милена Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??