Истината за жената
Не е въпрос за самотата,
защото никой няма, ако си във празна стая,
с годините привикваш да познаваш,
какво от всичко струва си да помниш ..
Не е въпрос за всички хора,
човешкото е силно надценено
защото днес живота е превърнат във натдаване
в един пазар на пясъчните замъци.
Така че, няма нищо да загубя,
и няма нищо утре да спечеля
защото всичко е като мъглата сутрин
която стели се, и пак прониква в тебе.
Единствено е мисълта, да срещна тебе,
на края на едно поле преди безкрая
и там морето да говори приглушено
когато ме държиш и ме притискаш здраво.
Когато знаем че сме ние двама
защото никой няма, ако си във празна стая,
и твоето присъствие да ме създава,
и твоите очи да са врата към бога.
© Милена Василева All rights reserved.
