4 nov 2018, 12:21

Истината за жената

  Poesía
970 1 3

Не е въпрос за самотата,
защото никой няма, ако си във празна стая,
с годините привикваш да познаваш,
какво от всичко струва си да помниш ..

Не е въпрос за всички хора,
човешкото е силно надценено
защото днес живота е превърнат във натдаване
в един пазар на пясъчните замъци.

Така че, няма нищо да загубя,
и няма нищо утре да спечеля
защото всичко е като мъглата сутрин
която стели се, и пак прониква в тебе.

Единствено е мисълта, да срещна тебе,
на края на едно поле преди безкрая
и там морето да говори приглушено
когато ме държиш и ме притискаш здраво.

Когато знаем че сме ние двама 
защото никой няма, ако си във празна стая,
и твоето присъствие да ме създава,
и твоите очи да са врата към бога. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...