Цял си, а се чувстваш на парчета,
пръснати по цялата земя,
здрав си, а усещаш болка силна,
изтощен си от страха.
Всяка вечер лягаш с мисли 
и заспиваш в самота,
сутринта се будиш бистър,
но наляга те деня.
Денем следваш пъклен план,
сам създаден от съдбата,
бориш се със този срам,
да си никой на Земята.
Срещаш някой, питаш: Как си?,
отговарят ти: Добре!
и забиваш в размисли и страсти:
Как ДОБРЕ, а аз съм ЗЛЕ.
Искаш всичко от живота,
но не даваш пет пари,
за това, което имаш,
осъзнаваш го, Нали!

Време е да се събудиш,
да се видиш отстрани,
да поемеш дъх дълбоко,
да усетиш как смърди,
всичко мислено от тебе,
е разяждало света,
време е да се усетиш
и да станеш от калта,
да измиеш всичко мръсно 
от безсмъртната душа,
да извикаш с всички сили
и да млъкнеш след това,
после хубаво да си помислиш,
колко струваш за Света.

Не си нищо, а си всичко,
не си никой, а си ТИ,
вярвай в себе си, човече,
а сега се усмихни!!!