4.05.2008 г., 16:34

Истинно

729 0 18
Една истина царува...
повече от хиляди лъжи...
Една истина не се преструва...
и после да горчи...
Една истина надига...
в океана хиляди вълни...
Една истина...
помита вечни градове...
Една истина...
на пиедестал от богове!?
Една истина път пробива...
на митове от екстаз...
Една истина не заспива...
в своя лебедов танц...
Една истина властва
в Космоса като въображаем мир!
Една истина създава
вечна хармония и земен пир!
Една истина отприщва
люшнала се необуздана мощ!
Една истина не се побира,
само, само в този живот...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти.
  • Тя, истината има много лица.Всеки има своя истина и своя лъжа.Съхрани себе си , душата си , и се подготви се да приемеш многото истини,Успех.!
  • Истината и само истината,така е.И все пак какво би бил животът без красивите илюзии!Поздравления ,Мариолче!
  • За малко да пропусна най-истинския ти стих...
    истината...без нея...и вселената ще пропадне...
    истината е вечност...хубава идея...прекрасен стих!
    с обич, мила Мариолче.
  • Чуден стих!!!
    Много ми хареса!!!
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...