Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
5.01.2010 г., 9:58 ч.  

Истинска 

  Поезия » Любовна
967 0 9

 

 

Луната ще докосвам с моите длани,

за тебе тази вечер я избрах,

звезди ще падат, сякаш са раздрани,

от твойта красота и моя страх.

 

Ще си дете на Тея*, ще си пясък,

ще те измислям – най-прекрасна ти,

ще гледаме дъжда – порой от тласъци,

... порой от нежност в мене ще шептиш.

 

И само вечер с топлите си китки

ще галя нежно твоето лице,

небето ще е толкоз, толкоз плитко,

... но ще се давя в тебе, само в теб.

 

А този силен водовърт. Съдбата!

Събира всичките жени, мъже.

Но ще  се питам - има ли земята?

По-истинска и хубава от теб!

 

 

 

 

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??