Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
Jan 5, 2010, 9:58 AM  

Истинска 

  Poetry » Love
1087 0 9

 

 

Луната ще докосвам с моите длани,

за тебе тази вечер я избрах,

звезди ще падат, сякаш са раздрани,

от твойта красота и моя страх.

 

Ще си дете на Тея*, ще си пясък,

ще те измислям – най-прекрасна ти,

ще гледаме дъжда – порой от тласъци,

... порой от нежност в мене ще шептиш.

 

И само вечер с топлите си китки

ще галя нежно твоето лице,

небето ще е толкоз, толкоз плитко,

... но ще се давя в тебе, само в теб.

 

А този силен водовърт. Съдбата!

Събира всичките жени, мъже.

Но ще  се питам - има ли земята?

По-истинска и хубава от теб!

 

 

 

 

© Димитър Димчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??