Истинска
Луната ще докосвам с моите длани,
за тебе тази вечер я избрах,
звезди ще падат, сякаш са раздрани,
от твойта красота и моя страх.
Ще си дете на Тея*, ще си пясък,
ще те измислям – най-прекрасна ти,
ще гледаме дъжда – порой от тласъци,
... порой от нежност в мене ще шептиш.
И само вечер с топлите си китки
ще галя нежно твоето лице,
небето ще е толкоз, толкоз плитко,
... но ще се давя в тебе, само в теб.
А този силен водовърт. Съдбата!
Събира всичките жени, мъже.
Но ще се питам - има ли земята?
По-истинска и хубава от теб!
© Димитър Димчев All rights reserved.
