Истинска ...
Копнежен стих,
разплакана сълза,
безсънни нощи
след болка помъдряла.
Сподавен стон,
онемяла тишина
от спотаени рани
заглъхнали в мълчание.
Събуждащ сън,
слънчева дъга,
рисуван изгрев
с пролетни одежди.
Галещ лъч,
искрица топлина,
парещи мечти
безмълвно споделени.
Това съм Аз!
Разлистена.
Смутена.
Чувствителна.
Копнежно-пожелана.
Една искра
с усмивка в утринта.
По-истинска
и по-загадъчна
от... шепот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
...
