Копнежен стих,
разплакана сълза,
безсънни нощи
след болка помъдряла.
Сподавен стон,
онемяла тишина
от спотаени рани
заглъхнали в мълчание.
Събуждащ сън,
слънчева дъга,
рисуван изгрев
с пролетни одежди.
Галещ лъч,
искрица топлина,
парещи мечти
безмълвно споделени.
Това съм Аз!
Разлистена.
Смутена.
Чувствителна.
Копнежно-пожелана.
Една искра
с усмивка в утринта.
По-истинска
и по-загадъчна
от... шепот.
© Дочка Г All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...