Истинска съм!
Защо ме гледа всеки странно?
Виждат в мен нещо хладно?
А може би прекрасно?
Усмихвам се и тъгувам.
Смея се и плача.
Споделям и мълча.
Шептя и крещя.
Каквото и да правя,
от все сърце го правя.
С маска не мога да стоя,
тясно ми е с нея.
Мога да обичам и прощавам,
рядко мразя, дори не искам.
Обичта ми е тъй силна, дори
понякога обсебваща.
Истинска съм!
Усмихната и жизнена.
Падам духом щом
до мен е Самотата, а
Любовта ме е изоставила.
Приятели верни са до мен -
все от дъното да ме издигат.
Сълзите ми, като Ниагарски
водопад се стичат, чак
наводнение да предизвикат.
Обичам!
Само затова съм жива.
Да ме обичат!
Затова пък дишам.
Истинска съм -
заради Любовта, защото
тъй чиста и първична е тя.
Можем да я разберем,
само ако като нея сме.
Живея чрез Любовта и
съм истинска, заради нея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
