Любовта не е в гръмките думи.

Любовта не е в Червената роза.

А още по-малко в бутилката вино,

що пиеш и всичко забравяш.

Любовта е чувството свидно,

що сърцето само разбира;

И те кара да тръпнеш от обич

а в стомаха на буца става.

Тя те кара да забравиш всички.

Да не знаеш къде си, защо си.

Да не виждаш, да не чуваш,

а само да искаш, до тебе да бъде.

Тогава погледа може да говори,

а ръцете живот  да дадат ти.

Ласката дошла от сърцето,

тя може всичко да стори.

Когато душите изгарят от обич,

когато ръцете в едно са се слели.

А очите от нежност потрепват,

то това е истинската, любов красива.

Тази любов в живота  веднъж е.

От тази любов много силно боли,

само тя те кара да изтръпваш

и във всичко навсякъде да я виждаш.