Как прощава се, щом дишащ е поета,
как да се пребориш честно със смъртта.
Пусто битието прави ни проклети –
вечно лазим ниско долу във калта.
Само героизмът ражда великани,
нужен е трагизъм и девиз – На Бой!
За поет са карма, тежките му рани
и без време да прекърши пътя свой!
© Данаил Таков Всички права запазени