10.06.2020 г., 0:15

Истински са само мъртвите поети

1.1K 2 5

Как прощава се, щом дишащ е поета,

как да се пребориш честно със смъртта.

Пусто битието прави ни проклети –

вечно лазим ниско долу във калта.

 

Само героизмът ражда великани,

нужен е трагизъм и девиз – На Бой!

За поет са карма, тежките му рани

и без време да прекърши пътя свой!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Данаил! Много поети, писатели и други биват оценявани едва,когато вече са си отишли от тоя свят! Поздрав!
  • Но то това се отнася и за други големи творци, не само поети! Ван Гог, Гоген - трябвало е да умрат, за да получат признание. А същото е и за някои огромни учени - Авогадро например. Примери колкото щеш, които потвърждават изявената ти теза.
  • Всеки стих е една карма за поета.Думите ти са верни.Приживе сякаш животът му се отразява в криво огледало.Дали и това не е негова съдба.
  • БЛАГОДАРЯ ТИ, Георги, само ти се осмели засега да коментираш. Да видим дали друг ще признае, че почти винаги за Голям често се приема поет или рано отишъл си по някаква причина - война, кауза, самоубийство, убийство или дори да е живял дълго пак на обществата им е нужна времева дистанция за да го признаят и оценят подобаващо. Докато е жив творецът винаги е в примката на конюнктурата. Поздрави!
  • Великаните се изграждат във велики времена, на промени...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...