10 июн. 2020 г., 00:15

Истински са само мъртвите поети

1.1K 2 5

Как прощава се, щом дишащ е поета,

как да се пребориш честно със смъртта.

Пусто битието прави ни проклети –

вечно лазим ниско долу във калта.

 

Само героизмът ражда великани,

нужен е трагизъм и девиз – На Бой!

За поет са карма, тежките му рани

и без време да прекърши пътя свой!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Данаил! Много поети, писатели и други биват оценявани едва,когато вече са си отишли от тоя свят! Поздрав!
  • Но то това се отнася и за други големи творци, не само поети! Ван Гог, Гоген - трябвало е да умрат, за да получат признание. А същото е и за някои огромни учени - Авогадро например. Примери колкото щеш, които потвърждават изявената ти теза.
  • Всеки стих е една карма за поета.Думите ти са верни.Приживе сякаш животът му се отразява в криво огледало.Дали и това не е негова съдба.
  • БЛАГОДАРЯ ТИ, Георги, само ти се осмели засега да коментираш. Да видим дали друг ще признае, че почти винаги за Голям често се приема поет или рано отишъл си по някаква причина - война, кауза, самоубийство, убийство или дори да е живял дълго пак на обществата им е нужна времева дистанция за да го признаят и оценят подобаващо. Докато е жив творецът винаги е в примката на конюнктурата. Поздрави!
  • Великаните се изграждат във велики времена, на промени...
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....