dansyto (Данаил Таков) dansyto (Данаил Таков)
63 843
10 jun 2020, 0:15

Истински са само мъртвите поети

  Poesía
1.1K 2 5

Как прощава се, щом дишащ е поета,

как да се пребориш честно със смъртта.

Пусто битието прави ни проклети –

вечно лазим ниско долу във калта.

 

Само героизмът ражда великани,

нужен е трагизъм и девиз – На Бой!

За поет са карма, тежките му рани

и без време да прекърши пътя свой!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Така е, Данаил! Много поети, писатели и други биват оценявани едва,когато вече са си отишли от тоя свят! Поздрав!
  • Bezzhichen (Безжичен)
    Bezzhichen (Безжичен)
    Но то това се отнася и за други големи творци, не само поети! Ван Гог, Гоген - трябвало е да умрат, за да получат признание. А същото е и за някои огромни учени - Авогадро например. Примери колкото щеш, които потвърждават изявената ти теза.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Всеки стих е една карма за поета.Думите ти са верни.Приживе сякаш животът му се отразява в криво огледало.Дали и това не е негова съдба.
  • dansyto (Данаил Таков)
    dansyto (Данаил Таков)
    БЛАГОДАРЯ ТИ, Георги, само ти се осмели засега да коментираш. Да видим дали друг ще признае, че почти винаги за Голям често се приема поет или рано отишъл си по някаква причина - война, кауза, самоубийство, убийство или дори да е живял дълго пак на обществата им е нужна времева дистанция за да го признаят и оценят подобаващо. Докато е жив творецът винаги е в примката на конюнктурата. Поздрави!
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Великаните се изграждат във велики времена, на промени...
    Поздравявам те.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0