Дълбоко несмислено, образно, недописано, стихотворение за теб се ражда, плод на нежност и щастие едничко. Ласкател ти си, не въображаем мой другар. Обичаш толкова истински, че от романтика ще се разтопя. Жена съм, мили думи аз желая, обичам да слушам колко красиви са цветята, колко лесен е животът с песен и колко щастие ти нося аз - до тебе. Неподправен, не си карикатура, нито избеляла снимка в моя джоб. Ни спомени ми връщаш, ни ме да плача ме оставяш, а пазиш ме от тъгата и разочарованието. В мен си се подслонил сега и до мен вървиш ти за ръка. Истински щастлива съм, признавам, че рядък диамант в твоето сърце за мене си оставил (любовта ти).
Оценявай, спомняй си това, най-вече в мигове на тъга.
Претегляй нещата на везните и така ще усетиш истината.
Това се отнася и за двете страни разбира се, нали ...
Благодаря ви!В интерес на истината написах тези стихове вчера и днес,а не сега,вечерта.В момента даже пак имам семейни проблеми с Момчил,а стиховете ми говорят за точно обратното!
Благодаря ви от сърце за коментарите!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.