1.05.2025 г., 10:15

Истинско

383 0 4

Без трепет не тръгва това,
което е чисто и свято,
и няма фалшива игра,
загърбила царство богато.

 

Не може да стихне вълна,
погълнала тръпки горещи,
и няма враждебна сълза,
родена от искрени срещи.

 

Не бяга усмивка от храм,
разбулил емоции вечни,
и всеки сред мисъл е сам,
но чака прегръдки далечни.

 

Не може да рухне върхът,
събрал непорочност и сила
и няма да секне гласът,
на вяра, кръвта покорила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...