Без трепет не тръгва това,
което е чисто и свято,
и няма фалшива игра,
загърбила царство богато.
Не може да стихне вълна,
погълнала тръпки горещи,
и няма враждебна сълза,
родена от искрени срещи.
Не бяга усмивка от храм,
разбулил емоции вечни,
и всеки сред мисъл е сам,
но чака прегръдки далечни.
Не може да рухне върхът,
събрал непорочност и сила
и няма да секне гласът,
на вяра, кръвта покорила.
© Наташа Басарова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
