И С Т И Н С К О И З К У С Т В О
Чисти пòмисли,
възвишеност
и красота,
и правдата,
що извира от сърцето,
и най-безценното –
душа в страдание,
откъсната от битието.
Всичко туй в хармония,
в съждение събрано,
аз бих нарекъл
истинско изкуство,
що навеки ще остане.
25 октомври 2014
Гората
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Янчев Всички права запазени
Така ме развесели . Повече автори трябва да открият тази Гора и да започнат да пишат като Горяни Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
