И С Т И Н С К О И З К У С Т В О
Чисти пòмисли,
възвишеност
и красота,
и правдата,
що извира от сърцето,
и най-безценното –
душа в страдание,
откъсната от битието.
Всичко туй в хармония,
в съждение събрано,
аз бих нарекъл
истинско изкуство,
що навеки ще остане.
25 октомври 2014
Гората
© Емил Янчев All rights reserved.
Така ме развесели . Повече автори трябва да открият тази Гора и да започнат да пишат като Горяни
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
