21.03.2012 г., 11:47

Истинско приятелство

780 0 0

Казвала ли съм ти, колко много те обичам?
Да, и неведнъж.
Казвала ли съм ти, че ти си едничкото ми щастие?
Надежда и смисъл си да продължа напред.

 

Упрекваш ме, когато пак сгреша.
Ти ме караш и да бъда по-добра.
Твоята подкрепа ми дава сили да
крача уверено напред.

 

Ти ме научи да не поглеждам назад
към миналото си, към грешките си.
Ти стопли моето сърце и огря дните ми,
мрачни и носталгични.

 

Обичам те сега и завинаги!
А как иначе?
Та ти си ми дар от съдбата!
Спътник в живота.

 

Повярвай, няма нищо по-важно,
по-ценно, по-красиво от това приятелство,
с което ти ме награди.
И как бих могла да заменя всички тези дни?

 

И знаеш ли, когато сълзите не спират,
изниква споменът за теб!
И тогава аз разбирам, че няма нищо по-прекрасно
от едно истинско приятелство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нанинка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...