Казвала ли съм ти, колко много те обичам?
Да, и неведнъж.
Казвала ли съм ти, че ти си едничкото ми щастие?
Надежда и смисъл си да продължа напред.

Упрекваш ме, когато пак сгреша.
Ти ме караш и да бъда по-добра.
Твоята подкрепа ми дава сили да
крача уверено напред.

Ти ме научи да не поглеждам назад
към миналото си, към грешките си.
Ти стопли моето сърце и огря дните ми,
мрачни и носталгични.

Обичам те сега и завинаги!
А как иначе?
Та ти си ми дар от съдбата!
Спътник в живота.

Повярвай, няма нищо по-важно,
по-ценно, по-красиво от това приятелство,
с което ти ме награди.
И как бих могла да заменя всички тези дни?

И знаеш ли, когато сълзите не спират,
изниква споменът за теб!
И тогава аз разбирам, че няма нищо по-прекрасно
от едно истинско приятелство.