12.05.2013 г., 16:36

История на странния генезис

1.4K 0 2

 

Разказвам своята...

 

ИСТОРИЯ НА СТРАННИЯ ГЕНЕЗИС.

Отраснах с майка биолог.

Не съм докосвала поезия.

За Дядо Коледа или за Бог

не съм помисляла изобщо.

Представяте ми своята любов.

Нагон да казваме най-общо!

Пристигаш с възражение готов.

Свикнах да оборвам, но да не е лесно.

Те...  хората си вярват в чудеса...

Ще кажете, че нямала съм детство.

Ще кажете - лишена от душа.

Обаче чувствата не са ми чужди.

И колко дълго боря се с това,

а  все души ме  остра нужда

в стих или в палитра със боя,

да кажем обобщително - в изкуство

да се разлея и да  претворя

усещанията,  далечни от наука.

Май пораснах и се промених.

Не съм безбожен рационалист.

Но мисля, като гледам този лист...

Аз мога да изтрия моя стих!

... Поезия, картини, ако ме втрещите

с красиви, но фалшиви истини,

ако с илюзии безсмислени

 от здрав разсъдък ме лишите...

 

Отново ще съм рационалист!

И всичко ще се свежда до наука.

С цената на разкъсания лист

и няколко картини за боклука...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Джинкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е мила... мила... колко да си мила
    И си била такъв талант през цялото време ти...
    Ти да видиш...
  • Хубаво е,но има малка нужда да се баpне тук-там pимата,но все пак ми хаpесва Филосовската идея и последният стих е много силен,затова ти пиша 6

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...