Разказвам своята...
ИСТОРИЯ НА СТРАННИЯ ГЕНЕЗИС.
Отраснах с майка биолог.
Не съм докосвала поезия.
За Дядо Коледа или за Бог
не съм помисляла изобщо.
Представяте ми своята любов.
Нагон да казваме най-общо!
Пристигаш с възражение готов.
Свикнах да оборвам, но да не е лесно.
Те... хората си вярват в чудеса...
Ще кажете, че нямала съм детство.
Ще кажете - лишена от душа.
Обаче чувствата не са ми чужди.
И колко дълго боря се с това,
а все души ме остра нужда
в стих или в палитра със боя,
да кажем обобщително - в изкуство
да се разлея и да претворя
усещанията, далечни от наука.
Май пораснах и се промених.
Не съм безбожен рационалист.
Но мисля, като гледам този лист...
Аз мога да изтрия моя стих!
... Поезия, картини, ако ме втрещите
с красиви, но фалшиви истини,
ако с илюзии безсмислени
от здрав разсъдък ме лишите...
Отново ще съм рационалист!
И всичко ще се свежда до наука.
С цената на разкъсания лист
и няколко картини за боклука...
© Милена Джинкова All rights reserved.