История с дрон
Идея хитра дадох на сина си –
със майка му седим ли на балкон,
букетче елегантно да изтърси
от него управляваният дрон.
Ще пише на букета: «Вярвай, мила,
откакто с теб съм, радост няма край!»
Прегръдка тя ще дири за закрила,
разчувствана до сълзи, то се знай.
Та на балкон сме. Стягам свойта лира.
Дочувам – дрон издига се, бръмчи,
но при съседите отдолу спира.
Комшията започва да гълчи:
«Я гледай – обожател таен пише.
И откога? От Валентинов ден?»
«За теб – от Трифон. Спиртен, огнедишащ.»
«Признаваш, значи?!» Слушам изумен
съседката как тръшва му вратата –
скандалът да заглъхне яко дим.
Синът довтасва гузен: «Сгафих, тате –
етажите обърках със един.»
Не съм човек, прехранващ се със клюки,
на слухове в махлата даващ ход,
но да науча все пак търся слука
съседите дали са пред развод.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени