Идея хитра дадох на сина си –
със майка му седим ли на балкон,
букетче елегантно да изтърси
от него управляваният дрон.

Ще пише на букета: «Вярвай, мила,
откакто с теб съм, радост няма край!»
Прегръдка тя ще дири за закрила,
разчувствана до сълзи, то се знай.

Та на балкон сме. Стягам свойта лира.
Дочувам – дрон издига се, бръмчи,
но при съседите отдолу спира.
Комшията започва да гълчи:

«Я гледай – обожател таен пише.
И откога? От Валентинов ден?»
«За теб – от Трифон. Спиртен, огнедишащ.»
«Признаваш, значи?!» Слушам изумен

съседката как тръшва му вратата –
скандалът да заглъхне яко дим.
Синът довтасва гузен: «Сгафих, тате –
етажите обърках със един.»

Не съм човек, прехранващ се със клюки,
на слухове в махлата даващ ход,
но да науча все пак търся слука
съседите дали са пред развод.