История, с начало в края
Нямах представа,
какво представлява
светът, в който живях.
Играех на жмичка.
И като птичка,
в облаците, летях.
Късно разбрах,
че не успях
по този път, не лесен,
как да вървя.
Да го извървя.
Да го превърна в песен.
Ала сполучих.
Че се научих
как да ценя живота.
Мойта душа
с него се сля.
Стана опорна кота.
За това, други
нямат заслуги.
Имаш единствено ти.
Застана до мен
в един зимен ден
и в този миг ме откри.
Беше отсреща.
На първата среща,
в кафето на магазина.
Чакаше мен.
На този ден,
преди четири години.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени