18 ene 2017, 12:31

История, с начало в края

479 1 0

История, с начало в края

 

Нямах представа,

какво представлява

светът, в който живях.

Играех на жмичка.

И като птичка,

в облаците, летях.

 

Късно разбрах,

че не успях

по този път, не лесен,

как да вървя.

Да го извървя.

Да го превърна в песен.

 

Ала сполучих.

Че се научих

как да ценя живота.

Мойта душа

с него се сля.

Стана опорна кота.

 

За това, други

нямат заслуги.

Имаш единствено ти.

Застана до мен

в един зимен ден

и в този миг ме откри.

 

Беше отсреща.

На първата среща,

в кафето на магазина.

Чакаше мен.

На този ден,

преди четири години.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...