Jan 18, 2017, 12:31 PM

История, с начало в края

  Poetry » Love
480 1 0

История, с начало в края

 

Нямах представа,

какво представлява

светът, в който живях.

Играех на жмичка.

И като птичка,

в облаците, летях.

 

Късно разбрах,

че не успях

по този път, не лесен,

как да вървя.

Да го извървя.

Да го превърна в песен.

 

Ала сполучих.

Че се научих

как да ценя живота.

Мойта душа

с него се сля.

Стана опорна кота.

 

За това, други

нямат заслуги.

Имаш единствено ти.

Застана до мен

в един зимен ден

и в този миг ме откри.

 

Беше отсреща.

На първата среща,

в кафето на магазина.

Чакаше мен.

На този ден,

преди четири години.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...