Jan 18, 2017, 12:31 PM

История, с начало в края

  Poetry » Love
476 1 0

История, с начало в края

 

Нямах представа,

какво представлява

светът, в който живях.

Играех на жмичка.

И като птичка,

в облаците, летях.

 

Късно разбрах,

че не успях

по този път, не лесен,

как да вървя.

Да го извървя.

Да го превърна в песен.

 

Ала сполучих.

Че се научих

как да ценя живота.

Мойта душа

с него се сля.

Стана опорна кота.

 

За това, други

нямат заслуги.

Имаш единствено ти.

Застана до мен

в един зимен ден

и в този миг ме откри.

 

Беше отсреща.

На първата среща,

в кафето на магазина.

Чакаше мен.

На този ден,

преди четири години.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...