Тази вечер моето сърце молитва изрича,
страда, плаче, защото те обича.
Може да е малко и да ти се струва смешно,
но то те обича горещо.
Вечер крия сълзите,
а ти оставаш в мечтите.
Като светла пътеводна звезда,
играеш си с мен и любовта.
Веднъж "обичам те" изричаш,
когато аз го казвам, тичаш.
Защо все така се получава при нас,
кога ще дойде нашият щастлив час.
Кога ще мога да те прегърна
и на света гръб да обърна.
Без да ме е страх, че ще ме оставиш
и като ненужен спомен ще ме забравиш.
Когато си тъжен и сам,
погледни и ще видиш там,
в небето, едни звезди
и помни, едно сърце за теб тупти.
Посвещава се на сляпата любов и това да вярваш в нещо, което може да не просъществува никога :)
© Ралица Велева Всички права запазени