23 окт. 2009 г., 00:16

История с неясен край

955 0 0

Тази вечер моето сърце молитва изрича,
страда, плаче, защото те обича.
Може да е малко и да ти се струва смешно,
но то те обича горещо.

Вечер крия сълзите,
а ти оставаш в мечтите.
Като светла пътеводна звезда,
играеш си с мен и любовта.

Веднъж "обичам те" изричаш,
когато аз го казвам, тичаш.
Защо все така се получава при нас,
кога ще дойде нашият щастлив час.

Кога ще мога да те прегърна
и на света гръб да обърна.
Без да ме е страх, че ще ме оставиш
и като ненужен спомен ще ме забравиш.

Когато си тъжен и сам,
погледни и ще видиш там,
в небето, едни звезди
и помни, едно сърце за теб тупти.

                                                                        Посвещава се на сляпата любов и това да вярваш в нещо, което може да не просъществува никога :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Велева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...