История в облаците
Красотата в тайна една
е да не разказваш за любовта,
която ти е скъпа на сърцето.
Публичността убива поезията
Открита в особена страст.
И историята ни изтрива.
В облаците нарисувах аз
моето и твойто име.
Украсих буквите с метафори,
украсих ги с всички цветове.
Аз ти сочех небесата,
а звездите? Колко светещи са те,
Когато се опитваме да ги броим.
Когато не казваме къде отиваме.
Наизуст познавам нашите звезди -
недостожими като нас, нали?
Всички искат да ни знаят
само за да ни развалят
и любовта ни да покварят.
Но виж. Сега аз просто те държа.
Ръката ти е в моята,
помагам ти да прочетеш небесните желания.
Някъде там съм написала,
че красивото е най-ценна и невинна тайна.
Не бива да познава никой
никоя част от нашта епопея.
Достатъчно е да те извикам
чрез любовната поезия,
Чийто блян за теб е само.
Чийто глас чуваш само ти.
В небето са наште инициали.
Не казвай нищо. Полети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангела Топалова Всички права запазени
