История за една лъжа
/Това не е в мой стил.
Нито беше в мой стил да стана и да си тръгна... Но го направих./
Не се обърнах
назад,
за да видя
дали
все пак си решила
да ме последваш...
Болка.
Обида
и предадено доверие...
Игубена вяра.
Защо?
Всяка
следваща
стъпка
отеква в нощта.
Като камък
пада,
забива се
в земята.
Боли...
А аз вярвах,
някога обичах...
И за какво?
За да видя
теб
зад мен
но с гръб обърната
към мен.
Лъжа...
Защо
не ме попита?
Защо
не ме помоли?
Щях да ти кажа,
всичко да ти дам
някога...
Но това
е минало.
Сега...
Сега няма нищо.
Празно пространство.
Мъртво сърце.
И душата я няма.
Обичах те...
Опитах се да се огледам
в нечие чуждо огледало...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неизвестна Всички права запазени
