11.11.2008 г., 11:43

It's a constant battle...

933 0 0

Барабаните бият, кръвта буйно пулсира.

Безспирна битка е животът.

Ръцете свити са в юмруци, надеждата лесно не умира.

Кръвта сипе се, не е ли  глупава съдбата?

Все тоя буен ритъм в ушите ми звучи.

Сърцето ми влудява се - не спира, ще полети.

Все тая надежда влудява ме, слепи са и твоите очи.

Дъжд от души, не е ли вече време да се бориш и ти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...