danda (Даниела)
358 1120
13.08.2015 г., 23:25 ч.

Итака 

  Поезия » Друга
1315 0 11

Морето тук е с цвят на блян, окъпан в мляко.

А всяка жива твар от слънчев лъч е кръстена.

И притаила дъх земята чака, чака... Още чака...

Като ръка. Като могила. Неизменно същата.

 

А пътникът – неустоим любовник на илюзии –

с  нозете си целува чужди, сухи друми.

Но няма вечно да са благосклонни Музите

и скоро, много скоро ще са неми думите.

 

Сълзите му ще са единствен бряг – оголен.

Сърцето – кръстопът, посоките в мъгла.

Ще погребе илюзиите във юмрук и ще се моли

на птиците да изкълват умората в заспалите платна.

 

Морето тук е сън, небето – чаша козе мляко,

дъждът – амброзия, а вятърът – прохладна къща...

 

Тя, обичта, е притаила дъх в очакване Итака,

а всеки път – начало на едно завръщане.

 

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива, разтърсваща поезия.
  • Радвам се да прочета нещо от едно от силните пера на този сайт! Дънде, обеща ми да пием червено, а не идеш Йовано...
  • Благодаря на всички за прочита! Септ, преди месец бях там. И толкова време вече не мога да забравя гледката, неповторимия трепет от това да стъпя на земята одисеева, мислите... И малко със закъснение, но тези дни написах това
  • Прекрасна си!
  • Великолепие от образи и смисли!
  • Чудесно!
  • Оригинални сравнения! Разкриват неподозирани превъплъщения, различна визия към нови хоризонти.
  • Помежду Одисей и Пенелопа
    Итака притала е надежди
    от чакането е изплела остров
    от вятърните думи прежда...
    Плете ги денем, нощем ги разплита.
    мълвата над небето доминира
    Итака чака, нищичко не пита.
    Надеждите си пази.До умиране...

    Благодаря!
  • Страхотна!:*
  • Добра си! Безспорно...
Предложения
: ??:??