Итака
Морето тук е с цвят на блян, окъпан в мляко.
А всяка жива твар от слънчев лъч е кръстена.
И притаила дъх земята чака, чака... Още чака...
Като ръка. Като могила. Неизменно същата.
А пътникът – неустоим любовник на илюзии –
с нозете си целува чужди, сухи друми.
Но няма вечно да са благосклонни Музите
и скоро, много скоро ще са неми думите.
Сълзите му ще са единствен бряг – оголен.
Сърцето – кръстопът, посоките в мъгла.
Ще погребе илюзиите във юмрук и ще се моли
на птиците да изкълват умората в заспалите платна.
Морето тук е сън, небето – чаша козе мляко,
дъждът – амброзия, а вятърът – прохладна къща...
Тя, обичта, е притаила дъх в очакване Итака,
а всеки път – начало на едно завръщане.
© Даниела Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Красива, разтърсваща поезия.
-
Радвам се да прочета нещо от едно от силните пера на този сайт! Дънде, обеща ми да пием червено, а не идеш Йовано...
-
Благодаря на всички за прочита! Септ, преди месец бях там. И толкова време вече не мога да забравя гледката, неповторимия трепет от това да стъпя на земята одисеева, мислите... И малко със закъснение, но тези дни написах това
-
Прекрасна си!
-
-
Великолепие от образи и смисли!
-
Чудесно!
-
Оригинални сравнения! Разкриват неподозирани превъплъщения, различна визия към нови хоризонти.
-
Помежду Одисей и Пенелопа
Итака притала е надежди
от чакането е изплела остров
от вятърните думи прежда...
Плете ги денем, нощем ги разплита.
мълвата над небето доминира
Итака чака, нищичко не пита.
Надеждите си пази.До умиране...
Благодаря! -
Страхотна!:*
-
Добра си! Безспорно...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
