Итака
Морето тук е с цвят на блян, окъпан в мляко.
А всяка жива твар от слънчев лъч е кръстена.
И притаила дъх земята чака, чака... Още чака...
Като ръка. Като могила. Неизменно същата.
А пътникът – неустоим любовник на илюзии –
с нозете си целува чужди, сухи друми.
Но няма вечно да са благосклонни Музите
и скоро, много скоро ще са неми думите.
Сълзите му ще са единствен бряг – оголен.
Сърцето – кръстопът, посоките в мъгла.
Ще погребе илюзиите във юмрук и ще се моли
на птиците да изкълват умората в заспалите платна.
Морето тук е сън, небето – чаша козе мляко,
дъждът – амброзия, а вятърът – прохладна къща...
Тя, обичта, е притаила дъх в очакване Итака,
а всеки път – начало на едно завръщане.
© Даниела All rights reserved.
