29.11.2020 г., 8:28

Италиански сонет

1.2K 0 4

От акваторията на старопланинските  върхари

прелитаме, додето не стигнем Граняно.

Да можеш да продължиш асертивно

е да се отделиш от сивите злонравици.

Най-после, за да си добре разбран,

по малко си зависим и от другите.

Трябва да разгърнеш сгърнатите ръце

и да привнесеш от своя днешен поглед.

До култури от такава финална дестинация

с афинитет се стига без минимизация.

Без предварително писмо,

а със съобразяване  и с фронт „delicatо”;

твърде зорко не е приятна порядка,

твърде строго не се възприема с охота.

 

Забележка – стб. гранъ , граньно - стих

Граняно - град в Италия

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мария. Писах за пръв път италиански сонет. Дано се е получило автентично.
  • Има нещо иновативно в погледа ти към света, което, облечено в думи, е също будещо интерес и ми говори за една ненатрапваща се свръх интелигентност. Благодаря, че винаги успяваш да предизвикаш откликващи размисли в мен, Мария!💕🌹
  • Благодаря. Усещане за празници!
  • Приятно.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...