Nov 29, 2020, 8:28 AM

Италиански сонет

1.2K 0 4

От акваторията на старопланинските  върхари

прелитаме, додето не стигнем Граняно.

Да можеш да продължиш асертивно

е да се отделиш от сивите злонравици.

Най-после, за да си добре разбран,

по малко си зависим и от другите.

Трябва да разгърнеш сгърнатите ръце

и да привнесеш от своя днешен поглед.

До култури от такава финална дестинация

с афинитет се стига без минимизация.

Без предварително писмо,

а със съобразяване  и с фронт „delicatо”;

твърде зорко не е приятна порядка,

твърде строго не се възприема с охота.

 

Забележка – стб. гранъ , граньно - стих

Граняно - град в Италия

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Мария. Писах за пръв път италиански сонет. Дано се е получило автентично.
  • Има нещо иновативно в погледа ти към света, което, облечено в думи, е също будещо интерес и ми говори за една ненатрапваща се свръх интелигентност. Благодаря, че винаги успяваш да предизвикаш откликващи размисли в мен, Мария!💕🌹
  • Благодаря. Усещане за празници!
  • Приятно.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...